Подай ръка на Симона

Казвам се Симона, на 34 години съм и съм от град Плевен.

Преди повече от 15 години животът ми пое по път, който никога не съм си представяла. През 2010 година получих диагнозата множествена склероза (МС) – диагноза, която преобърна ежедневието ми и промени мечтите ми.

В началото вярвах, че ще се справя. Опитвах се да живея нормално, да бъда силна и да не губя надежда. С времето обаче болестта започна да взема все повече от мен.

През 2017 година състоянието ми се влоши дотолкова, че вече не мога да се придвижвам самостоятелно и се нуждая от чужда помощ. Имам 95% ТЕЛК с чужда помощ, но дори този процент не може да опише болката, безсилието и страха да не загубиш напълно себе си.

Въпреки всичко не съм се отказала.

Моята надежда е поддържащата роботизирана рехабилитация в село Тученица – терапия, която доказано забавя прогресията на заболяването, поддържа състоянието ми и дава реален шанс за подобрение. Това не е просто рехабилитация – това е възможност да запазя движенията си, самостоятелността си и достойнството си.

Тази терапия ми дава нещо безценно  вяра, че утре може да бъде по-добро. Че няма да се предам. Че ще имам шанс за по-пълноценен живот въпреки диагнозата.

За съжаление, лечението е скъпо и непосилно за мен и моето семейство. Затова днес се обръщам към вас – с надежда и с молба.

? Моля ви, подайте ми ръка.

Всяко дарение, независимо от размера му, е крачка към запазването на моето движение, надежда и бъдеще.

Ако не можете да дарите  споделете. Понякога именно споделянето спасява.

Благодаря ви от сърце, че отделихте време да прочетете моята история.
Благодаря ви, че ми давате шанс.

С обич и надежда,
Симона ?